Варир беше синът на Калир „Снежния” и беше заел мястото на своя баща, след смъртта му. Той имаше дъщеря. Красивото момиченце се казваше Нейри. Тя, също както Ипотпал и Казим, беше първото дете на своя баща.
- Разбира се Варир. Не се съмнявам нито за миг, че тя ще бъде истинска красавица по която всички момчета ще тичат.
Приятелите продължиха свойте разкази и разговори, докато майките на бъдещите наследници на великите владетели бяха отделени в детската зала.
След като пирът приключи и всички се разотидоха Ипотпал Първи, синът му и младата кралица заживяха щастливо в Крепостта на огъня. Младият принц растеше бързо и от малък се отличи като умно и темпераментно момче. Той беше сръчен и бързо усвояваше нещата на които го учеше баща му. На четири годишна възраст, момчето вече се беше научило да стреля с лък и да борави с меч. Ипотпал беше истинска гордост за своя баща, който го учеше на всичко което знае. С течение на времето обаче, Ипотпал втори прояви интерес не само към битките и сраженията, а и към науката. Той се интересуваше от различните магически елементи и тяхната сила. Също така беше запленен от странният метал, който бяха намерили в подножието на вулканът Корона. Този метал беше толкова твърд, че дори и драконите не можеха да го разтопят, или поне повечето дракони… Никой не знаеше как и за какво може да го използва. Принц Ипотпал обаче беше решен да разбере как точно може да се употреби този метал. Освен тренировките, той започна да се занимава с изучаване на ковачеството и техниките за неговото прилагане. На седем годишна възраст, Ипотпал Втори сам ковеше свойте оръжия и започна да тренира с истински мечове, лъкове и стрели…
В същото време в Подземието на Огъня – домът на драконите, специално направен под крепостта Корона, имаше още един горд баща. Това беше Каарах. Малкият му син – Шакоку, беше истинско чудовище. Малко след раждането на принц Ипотпал се беше излюпил и малкият черен дракон. Той беше наследил цвета на баща си, а шиповете по тялото му бяха златни като тези на майка му. Малкото драконче беше много по-силно и свирепо от колкото Каарах при неговото раждане. Дори възрастните дракони започваха да се страхуват от него. Той също тренираше и преминаваше през обучение. Младият принц и дракона имаха тренировки заедно всеки ден, а при последната Шакоку беше започнал да бълва лава, вместо огън. Това се случваше за първи път в историята на света на драконите и точно това възнамеряваше да използва принц Ипотпал. Той смяташе, че единствено Шакоку може да разтопи металът от вулкана, така че да го направи годен за обработка. За да станеше това обаче, Шакоку трябваше да порасне още и лавата му да стане наистина гореща. Ипотпал увеличи тренировките си с Шакоку. С всеки изминал ден, малкият дракон ставаше все по-привързан и по-привързан към своят господар. Дори при последната им тренировка, която включваше стрелба с лък от страна на Ипотпал младши и въздушна атака от Шакоку, Ипотпал не успя да уцели една от мишените. Той се ядоса и изкрещя… това от своя страна събуди гнева на дракона. Той реагираше на емоциите на принц Ипотпал и когато наследникът на Острова се разгневи, същото направи и Шакоку. Във въздуха се разхвърчаха кълба от лава и Шакоку изпепели цялата тренировъчна площадка. Стражите се изпокриха, а великият Ипотпал Първи замръзна на своята тераса. За първи път от много време на сам той се изплаши. Дори и Каарах не беше способен на такова нещо…
Годините отлетяха и наближи десетият рожден ден на принц Ипотпал. На това събитие щеше да се проведе състезанието на младите войни. Ипотпал Втори нямаше намерение да се излага и остави науката и изучаването на метали на страна, за да може да се съсредоточи изцяло върху тренировките. Той беше сръчен и силен, но това не му достигаше. Той искаше да бъде НАЙ-ДОБРИЯТ. Започна да се чуди какво точно да направи, за да се отличи от останалите и докато умуваше, той хвърли стрелите на пряко върху своят лък.
- Ами да!!! Разбира се!!! Ще се науча да изтрелвам по няколко стрели едновременно.
И така Ипотпал Втори започна да се упражнява в изстрелването на две стрели. Това беше лесно, но когато стрелите станаха три …. Ипотпал не можа да улучи нито една мишена. Стрелите хвърчаха на всякъде, но не и там където трябваше.
Ето откъде идва Ипотпал, а ето и накъде продължава Ипотпал разказът.
